- Details
- Written by: Ivaylo_Nikolov
- Category: Наука
- Hits: 5
За много млади хора социалните медии са мястото, където преминава животът им – приятелства, новини, стрес, всичко се развива на един екран, пише ЮПИ. Ново проучване показва, че ограничаването на използването на социалните медии дори за седмица може да помогне за облекчаване на тревожността, депресията и проблемите със съня.
Учени са проследили 295 млади хора на възраст между 18 и 24 години, които се съгласили да ограничат използването на социални медии за седем дни. На всеки участник били платени 150 щатски долара, за да участва в проучването. За целта младите хора намалили времето, прекарано пред екраните в социалните платформи от около два часа до 30 минути дневно.
След приключването на седмицата, участниците попълнили анкета за психическото си здраве. Учените установили, че средно симптомите на тревожност са намалели с 16,1%, на депресия- с 24, 8%, а на безсъние били 14,5% по-малко.
Проучването, публикувано в JAMA Network Open, показало най-значимо подобрение при хората, които имали по-сериозни симптоми на депресия.
Участниците обаче не съобщили за промени в чувството за самота.
Съавторът на изследването д-р Джон Торос, доцент по психиатрия в Харвардското училище по медицина в Бостън, каза за „Ню Йорк таймс“, че отказването от социалните медии не трябва „да бъде на първа линия или единствена форма на помощ“. „Ако се борите със състояние, свързано с менталното здраве и вече се лекувате, вероятно си струва да експериментирате и да видите дали намаляването на социалните медии ще ви помогне да се чувствате по-добре“, казва той.
Той предупреди, че резултатите не са гарантирани за всички. Някои участници са се почувствали много по-добре, докато други са забелязали само малка промяна.
„Средните резултати са окуражаващи, но те определено не показват пълната картина, тъй като разликите бяха огромни“, добави той.
Една от причините е, че изследването не е било на случаен принцип. Вместо това, хората доброволно са се съгласили да участват, което означава, че те вече са изпитвали подобрения преди проучването.
„Субектите са знаели как се очаква да се държат и вероятно просто са променили отговорите си съответно това“, казва за „Ню Йорк таймс“ Кристофър Фергюсън, професор по психология в Стетсънския университет в Деланд, щата Флорида, който не е участвал в проучването.
Други експерти обаче са на мнение, че резултатите добавят полезна информация към продължаващата дискусия за социалните медии и психическото здраве.
- Details
- Written by: Ivaylo_Nikolov
- Category: Наука
- Hits: 5
Международният ден на Антарктида - 1 декември, ще бъде отбелязан в зала „Яйцето“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщават от Асоциацията на младите полярни изследователи в България (APECS).
Специален гост на събитието днес ще бъде проф. д-р Христо Пимпирев - доайен на българските антарктически мисии и вдъхновител на поколения изследователи.
Присъстващите на събитието ще имат възможността да се срещнат с членовете на Асоциацията на младите полярни изследователи, които ще споделят вдъхновяващи истории за науката, приключенията и за живота на Ледения континент.
Ще има и прожекция на новия документален филм „Експедиция Антарктика“ на Живко Константинов. Ще може да се посети и Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, където може да се разгледа постоянната антарктическа изложба - със скали и минерали от Антарктида, с постери и снимки от българските експедиции.
В събитието ще участват главен асистент д-р Ралица Събева, доц. д-р Аспарух Камбуров, главен асистент д-р Гергана Георгиева, главен асистент д-р Стефан Велев, доц. д-р Дочо Дочев, д-р Деница Апостолова, главен асистент д-р Снежана Русинова, доц. д-р Весела Евтимова, доц. д-р Любомир Кендеров, инженер д-р Петър Сапунджиев и Виктория Петкова, съобщават организаторите.
На 1 декември 1959 г. във Вашингтон е подписан договор, чиято цел е да регулира международните отношения на единствения континент на Земята без местно население - Антарктида. Първоначално т.нар. Антарктически договор е подписан от дванадесет държави, чиито учени активно извършват изследвания на континента по време на Международната геофизична година (1957-1958). Влизането му в сила е през 1961 г. и оттогава се присъединяват много държави, сред които и България.
Антарктическата договорна система, включваща Антарктическия договор и свързани с него споразумения, разрешава територията да се използва само за мирни цели. На континента могат свободно да се извършват научни изследвания, чиито резултати се обменят между държавите. Забранени са военни дейности и ядрени опити. Опазването на околната среда е задължение за страните по договора, а доброто международно сътрудничество е в интерес на всички.